Нашата Индонезия: на път

Един месец след пътуването до Индонезия, с поглед назад, адаптирана към студа и часовия пояс на Ниската земя, правя опит да възстановя мислите, усещанията, миризмите, които ни сполетяха по пътя в онзи далечен изток. Баба ми едва ли е можела да локализира от малката си къщичка в Бургас, без интернет и със слаби познания по география, къде точно се намира внучката й. Индонезия не е била в мечтите ми преди да разбера, че мога някога да пътувам, преди да видя изложеното в етнографския музей в Лайден и схвана странната връзка между старите холандци и хората от островите в Индийския океан. Накратко, и аз не съм предполагала, къде точно отивам. Непосредствено преди пътуването знаех само, че избираме Индонезия, за да ни е топло, красиво, екзотично и всичко в този ред на мисли, които спохождат човека от Запада през зимата, когато мисли за Изтока. 
Като човек от Балканите обаче (балканците сами определят себе си като хора европейци, но ревностно пазещи ориенталската си жилка), усещах, че в Индонезия не може да не е поне малко ‘като у нас’. Не особено чисто, не толкова подредено и организирано, а хората – по-близо до природата от който и да е холандец. Подобни особености за мен си остават чаровни, макар и не много лесни за живот. В Изтока по принцип имаш нужда от специално развити умения и интуиция, за да се наслаждаваш на живота. 
Нашата Индонезия беше само ‘на път’. Кратки са моментите, в които сме оставали за няколко дни на едно място, за да имаме време да го усетим. Пътят също позволява да се види много, макар и набързо. При спирките срещаш хора, разменяш информация, получаваш знания за мястото и пак тръгваш. 
Ние тръгнахме от Схипхол, през Куала Лумпур и кацнахме на летището в Денпасар, на о. Бали. Изборът на Денпасар беше случаен, тук проработи асоциацията Индонезия = Бали = екзотика. Купихме билетите на сравнително добра цена и въпреки това бяха повече от ¼ от общия разход за пътешествието. И без това мислехме да се отправим към Молуките или Островите на подправките. По късно се оказа, че до там няма полети през януари и отпаднаха от плана. От този момент нататък планирането отстъпи на заден план. Пътувахме от днес за утре, дори понякога случайността определяше накъде ще тръгнем. 
Оттук нататък ще разказвам за пътя и не за спирките по него, на които ще посветя отделна част от пътеписа (Нашата Индонезия: островите).